Францис Трасунс Ты не спрашивай меня Не ме питай

Красимир Георгиев
„ТЫ НЕ СПРАШИВАЙ МЕНЯ”
Францис Станиславович Трасунс (1864-1926 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ МЕ ПИТАЙ

Ти с поглед ме разпитваш, знам,
и интерес към мен показваш:
дали все тъй съм твърд и прям
като закалка от желязо?

Не съм добър, ни лош, живях
сред грешки и успехи дъвкан,
но, вижда Бог, без зло успях,
не бях крадлив и твърде гъвкав.

Нагоре, горе, моят ден
в опасни пътища застана,
аз честен съм, другари с мен
са от стомана изковани.

Не всеки свобода избра –
от Бога дар е благороден,
но аз роден съм тук свободен,
свободен искам да умра.

Щом жив съм, ще живея с чест,
ще следвам своя подвиг строго.
И от другарите, от Бога
не ще ме свърне никой днес.


Ударения
НЕ МЕ ПИТАЙ

Ти с по́глед ме разпи́тваш, зна́м,
и интере́с към ме́н пока́зваш:
дали́ все тъй съм твъ́рд и пря́м
като́ зака́лка от желя́зо?

Не съ́м добъ́р, ни ло́ш, живя́х
сред гре́шки и успе́хи дъ́вкан,
но, ви́жда Бо́г, без зло́ успя́х,
не бя́х крадли́в и твъ́рде гъ́вкав.

Наго́ре, го́ре, мо́ят де́н
в опа́сни пъ́тишта заста́на,
аз че́стен съм, друга́ри с ме́н
са от стома́на изкова́ни.

Не все́ки свобода́ избра́ –
от Бо́га да́р е благоро́ден,
но а́з роде́н съм ту́к свобо́ден,
свобо́ден и́скам да умра́.

Штом жи́в съм, ште живе́я с че́ст,
ште сле́двам сво́я по́двиг стро́го.
И от друга́рите, от Бо́га
не ште́ ме свъ́рне ни́кой дне́с.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Францис Трасунс
ТЫ НЕ СПРАШИВАЙ МЕНЯ (перевод с латышского языка на русский язык : Александр Рассохин)

Ты шаришь взглядом по углам,
ты не скрываешь интереса:
всегда ли я был тверд и прям,
как выкованный из железа?
 
Ну что ж, я ни хорош, ни плох.
Среди успехов и ошибок,
однако не был, видит Бог,
я вороват и слишком гибок.
 
Но вверх и вверх стезя моя
опасными идет местами,
я – честен, и мои друзья –
из чистой выкованы стали.
 
Не всем свобода по плечу –
дар Бога племенам несчетным,
но я, родившийся свободным,
свободным умереть хочу.
 
Покуда жив, я буду жить,
свой подвиг исполняя строго.
И от друзей меня, от Бога
никто не сможет отделить.




---------------
Латвийският поет, богослов, публицист и политически деец Францис Трасунс (Франц Станиславович Трасунс) е роден на 4/16 октомври 1864 г. в с. Колнасата, Витебска губерния, сега в Резекненския край. Завършва немска католическа гимназия (1883 г.), католическа семинария (1887 г.) и Духовната академия в Санкт Петербург (1891 г.). Ратува за независимостта на Латвия и за влизането на историко-културната област Латгалия в състава на Латвия. Владее 9 езика. Член е на Държавната дума на Русия (1906 г.), член е на временния съвет на латишска Латгалия (1917 г.), ръководител е на департамента по латгалски дела (1920 г.), депутат е в Сейма на Латвия (1922-1926 г.). Основател и издател е на сп. „Zemnika draugs” („Друг крестьянина”) и в. „Zemnika bolss” („Голос крестьянина”). Съосновател е на Латишското музикално общество (1903 г.) и на първия латгалски театър (1907 г.). Автор е на учебниците „Азбука для латгальцев” и „Грамматика латышского языка для латгальцев”, на книги, монографии и публикации с поезия, литературознание, фолклор и публицистика, сред които „Горейга майзе дель тицейгим католим” (1901 г.), „Даугавас католю календарс” (1905 г.) и др. Умира на 6 април 1926 г. в гр. Рига, Латвия.